Районът на община Етрополе може да се характеризира като балкански или планински, ето защо селата в тази част на страната са с преобладаващ такъв характер. Лопян е едно от населените места в западната част на България, свързано посредством шосейна мрежа с три близки места. Това са съответно Етрополе, Малки Искър и Ямна, а последното място бива отделено като самостоятелна административна единица през 1964-та година. Вододелното било на Стара планина е една от главните точки по южната граница на Ямна и селото, както и землищата на Челопеч. Това е източно от Кашана, където пък се намират Златица и Пирдоп. И двата града имат жп гари, на които спира влакът по линията София – Бургас на път за морето. На изток от землището на село с името Черни вит се намира село Бусен. Неговата територия започва от местността Разбой напоя, като отново се тръгва в посока изток и се минава през Червено присое.
Гарванова поляна и Солния път са други две местности, през които се минава и които обрисуват по-добре източната граница на село Лопян. От там се слиза по поречието на река, която носи малко странното име Свинска и е свързана пряко с местността Лъките. После има друга местност, станала популярна под името Гъбрака и от нея се хваща посока до известната крепост Чертиград. Било и пътека през местността Търсището продължават да дават представа за географските особености на селото, а не бива да се забравя и Лескова вода, която се явява вододелна точка над Искрата, местност Могилата. Има и такива с имена Доново и Райнов гроб, която пък е точно над една друга местност – Гугли дол. Тя минава през Барата и през горния край на Безняк, а от местността Мишек влиза в долината на Стара река. Това е над махалата Ханове, след което по течението на реката докато се влее във водите на Малки Искър, пресича нейната долина. Стига до Конска могила и от там по вододела Робовица се открива път към землищата на населени места, носещи имената Джурово и Осиковица. И двете са в посока запад и стигат върха срещу долния край на село Лъга.
Аговата круша се намира над Леговица и пак е свързана пряко с Лопян, като този път се касае за седлото на Ралюва могила. По този начин географското положение на селото е доста добре описано и може да послужи на туристите за ориентир, ако проявят интерес да го посещават. Знае се, че селището съществува още от времето на тракийските племена. За тях пък има не едно и две предания, свързани с приемствеността на тяхната култура от много народи. В това число влизат гърци и българи. За крепостта Чертиград е установено, че представлява останки именно от тракийска епоха. Дали едно от многото племена в действителност е населявало тези места и дали точно то става производно на името на мястото, не е сигурно на сто процента. Факт е обаче, че именно тази легенда върлува като най-разпространена за етимологията. Става въпрос за племето лупоси, едно от многото в богатата тракийска история.
